БЪЛГАРИ! СЛИВЕНЦИ! ДА СЕ СЪХРАНИМ И УСТОИМ!

В сюблимни мигове на заплахи здравият български корен винаги е давал опори на народа ни: да се възправи срещу многобройните удари на съдбата и да ги превъзмогне  с крепкостта на духа, вярата и героизма си. Април 1876, Чаталджа,  Каймакчалан,  Завоят на Черна и колко още са топоси-върхове в „мартиролога на българската храброст…”

Сега – в едно от най-страшните преображения на Времето и съвременните технологии, тежката участ,  ведно с останалите човеци по света, отново изпитва  сънародниците ни – в България и  онези кътчета от планетата, където има родни общности: да запазят нежния кълн на живота,  предавайки го на другите, на поколенията. Но този път предизвикателствата  в изпълнение на  повелята са неимоверно трудни: да бъде надмогнат в изтребителната си  мощ  „невидим враг”,  дръзнал  да лиши съвременния човек във всички пространства на света от скъпи достояния: живот, близки, приятели и бъдеще;  коварен със зиналата си паст на изтребление на човешкия геном, заплашващо с покушение привързаности, стрехи, икономики…

Болката и страхът в тези трудни дни, но едновременно с това – и надеждата, и вярата ми са в благоразумието на всички хора, и особено – на сливенци. И за тях, както навсякъде в Отечеството ни, изпитанието сега отвежда към проява и съхранение на най-ценното: на стоицизма и психологическия ресурс у всекиго/всички ни – да устоим на изкуственото, но толкова нужно за изцелението „социално изолиране”, за да пребъднат здравето и животът. Не е и няма да е никак лесно то за личности, облъхнати от участие в разнообразния културен живот и социалните връзки на нашия град и регион, но е безалтернативна потребност, действие и подход.

Обнадеждава ме и обстоятелството, че нашите съграждани в миналото, а и сега ще останат единни и здравомислещи – в хубавите дни и в бедата, свидетелство за което е старанието за  спазване на висока здравна култура от всички, чието следствие е липса на пострадал (засега) тук от коварната болест човек. Общинската администрация в Сливен публикува в редица сайтове комплексни и обстоятелствени мерки за „здравно и финансово поведение” в условията на криза. Налице са и опити от някои бизнесмени и правителството за закупуване и доставяне на успешно приложени, в други точки на заболяването по света, лекове. Основателни са очакванията в тази ситуация на  гражданите не само за превенция, съществени и адекватни грижи  за болните, но и за финансово оцеляване на бизнеса и стимулирането му,(за да се осуети изпадането на икономиката в колап); за по-дългосрочно подпомагане (чрез целево отделяне на средства) за някои социални групи, (като безработни, останалите без покрив, тези  с увреждания  и други дълбоко засегнати от кризата.). Каузата днес: „борба за всеки човешки живот” надхвърля вече личната грижа и се превръща в първостепенна управленска мисия…

Да си пожелаем да имаме и покажем сили: чрез наложена самодисциплина да спазваме стриктно утвърдените от Световната здравна организация, Националния щаб и Министерството на здравеопазването изисквания, за да са успешни те и съхраняващи здравето в семействата ни, у съседите, в етажната собственост и местоработата, т.е. там, където се раждат Животът и Хлябът. Вярвам, че присъщите на съгражданите ни съпричастност и отговорност ще се изявят към най-важния на настоящето и бъдещето въпрос, който ще бележи трайно и идните дни…

Когато си помогнем сами, и Бог ще ни даде кураж да излезем от тъмнината – отново към здравословните и светли духовни пространства на Сливен и България!

акад. Иванка Денева