БОЛКАТА ОТЛЯВО

В Сливен БСП сигурно са радостни. А, някои дори щастливи. Основната цел на изборите е изпълнена – социалистическата партия реализира мандат в областта. Време е за скромен банкет.

На повърхността всичко изглежда по мед и масло, почти. Кампанията бе активна, с много срещи и участия на млади хора. В същото време обаче, БСП стана пета политическа сила в област Сливен! Столетницата бе изместена дори от ДПС. Факт, който няма аналог в партийната история на сливенските социалисти. Това е симптом за много сериозно заболяване, проникнало в целия партиен организъм.

Очаквам сега мнозина да хвърлят вината основно върху Корнелия Нинова, която вчера подаде оставка. И до голяма степен ще бъдат прави. Нинова обърна посоката на партията, насочвайки я към някакъв свой ляв консерватизъм. БСП излезе на полето на „Възраждане“, ВМРО, НФСБ и много други подобни партии. А това не е теренът на социалистите. Нинова години наред ряза живо месо от столетницата, разделяйки се със знакови имена, включително и в Сливен. Под Сините камъни организацията бе на практика разбита по доноси до „Позитано“ 20.

Лично за мен Нинова мина мярата с фактическата ликвидация на Продевата „ДУМА“. Да изгониш от вестника на Стефан Продев емблеми на левия печат като Велислава Дърева и Велияна Христова си е живо престъпление. В този момент партията на Нинова единодушно мълчеше.

Местният актив не протестира, когато приближени на Корнелия Нинова бяха спускани с парашут, за да станат народни представители от Сливен. На всички партийни форуми активът на сливенските социалисти чинно подкрепяше политиката на националния лидер.

В Сливен повече от десет години ръководството на БСП нямаше нито една публична изява на опозиционност. Нито една пресконференция, нито една критика към властта. Основна цел на партийния актив се оказа опазването на Паркинг. Всичко се даваше и правеше в името на Паркинга. В крайна сметка целта бе постигната – един виден социалист си опази Паркинга, но партията му в Сливен се стопи като ланския сняг.

Един от емблематичните лозунги на Корнелия Нинова бе „Винаги срещу ГЕРБ“. В Сливен, използвайки въпросния лозунг, БСП падна дотам, че да подкрепи откровени мутри и представители на подземния свят. Направи го без сантименти и без протести. След поредната загуба отново нямаше виновни.

Апропо, някои видни сливенски социалисти обърнаха палачинката и вече са противници на Корнелия Нинова. Други продължават да я подкрепят и то публично. И ще бъде огромна грешка, ако новоизлюпените противници на Нинова тръгнат на саморазправа с тях.

Днес болката отляво е по-силна от всякога за левите хора в Сливен. Познавам ги в голямата си част от началото на 90-те години. По онова време те се радваха само на първо място и са имали дори пет народни представители от областта. Мъчно ми е, виждайки тъгата в очите им. Знам, че те още живеят с надеждата да видят своята партия голяма и силна, истински изразител на левите хора в Сливен и в България.

Изход от ситуацията има – нужни са радикални мерки, смели решения и много, много разум. Нужно е поемане на отговорност и крачка назад за едни. Други ще трябва да подадат другарски ръка на свои довчерашни опоненти. БСП вече не е единствен изразител нито на лявото, нито на работещите хора. За да си върне някогашната подкрепа, е необходим и малко идеализъм. Стефанпродевски идеализъм. Да, в днешния материален свят един трябва да покаже, че има и мечти. Кой друг би го направил, ако не левите хора. Които обаче, трябва да разберат, че вече не са сами на тази писта. Че хора като Стефан Пасков, Минчо Афузов, Тони Андонов, кандидатите на „Левицата!“ и много, много други са техни приятели и съмишленици, а не врагове.

Изпитанието за всички ще бъде голямо. Предстоят драматични дни. Болката отляво със сигурност ще остане, но понякога тя би могла да бъде и от радостни вълнения, твърдят кардиолози.

Георги Мангинов