БИЗНЕСМЕНЪТ ДИМИТЪР БАЛАКЧИЕВ: ПРЕЗИДЕНТЪТ ЖЕЛЕВ БЕШЕ НАРОДЕН ЧОВЕК
03.02.2025 1122 Прегледи

БИЗНЕСМЕНЪТ ДИМИТЪР БАЛАКЧИЕВ: ПРЕЗИДЕНТЪТ ЖЕЛЕВ БЕШЕ НАРОДЕН ЧОВЕК

Миналата седмица в София се състоя панихида по повод десет години от смъртта на първия демократично избран президент д-р Желю Желев. На църковната церемония присъства и бизнесменът от Сливен Димитър Балъкчиев, който е сред малцината, контактували със семейството на д-р Желев и като дисидент, и като президент. Това е поводът за разговора ми с Димитър Балъкчиев.

Въпрос: Господин Балъкчиев, Вие бяхте на панихидата по повод десет години от смъртта на президента Желев. Усети ли се присъствието на държавата там? Имаше ли представители на институциите?

Отговор: На панихидата дойдоха около 150 човека, хората не бяха малко. Но, това бяхме хора, които сме били по-близо до д-р Желев през годините. За съжаление, поне аз не видях представители на държавни институции. Което е със сигурност сериозен пропуск и повод за размисъл, защото д-р Желев беше не просто държавен глава, а първият избран демократично президент и според мен Баща на българската демокрация.

Въпрос: Вие кога и как се запознахте с д-р Желю Желев?

Отговор: Беше преди 1989г., не помня точно коя година. По това време д-р Желев беше интерниран в село Грозден, откъдето е съпругата му Мария. Връщайки се от София, той обикновено слизаше на гара Стралджа и оттам търсеше транспорт за „Петолъчката“ и село Грозден. Веднъж ме попита дали съм към „Петолъчката“ и аз го взех. Не го оставих обаче на „Петолъчката“, а го закарах до Грозден. След време се случи същото и така започнахме да се виждаме. Установихме връзки със семействата.

Въпрос: По това време знаехте ли, че той дисидент, че е автор на книгата „Фашизмът“, която е забранена?

Отговор: Не, знаех само, че е философ и се занимава с научна дейност. С него си говорихме за най-обикновени неща. Ходили сме за риба, която той ловеше с ръце в микроязовири край Грозден. Били сме на маса, черпили сме се, чисто човешки отношения.

Въпрос: Но, преди голямата промяна на 10 ноември 1989 година Желю Желев трябва да е бил вече в София?

Отговор: Така е, по това време той напусна Грозден и не се виждахме. Един ден той ме намери, използвайки двама други сливналии – полицая Манчо Манчев, който по-късно стана генерал и Георги Попов – журналист, който по-късно стана главен редактор на вестник „Седмица“.

Въпрос: А, след като д-р Желев става президент през 1990 година, продължиха ли Вашите контакти?

Отговор: Не само, че продължиха, но ги и задълбочихме. Желю Желев трудно понасяше обкръжението си в столицата. Голяма част от хората около него имаха користни намерения и той усещаше това с кожата си. Сигурно затова при всяка възможност идваше насам и се срещаше с нас, като общуването ни беше чисто човешко. Тогава говорихме за ролята на медиите и аз финансирах създаването на сливенския вестник „Седмица“, чийто главен редактор стана Георги Вл. Попов. Спомням си, че президентът Желев дойде за откриването на вестника. Дълго време го печатахме в ИПК “Родина“ в София. По това време финансирах създаването на филм, който направихме заедно със съпругата на президента – Мария Желева. Ставаше въпрос за връщането на земите на хората. Филмът беше излъчен няколко пъти по БНТ.

Въпрос: Кое Ви впечатли най-много в контактите Ви с президента Желев?

Отговор: Той казваше, че демокрацията се прави от демократи, а такива тепърва се създаваха. Самият той бе убеден демократ и много умерен човек. Обичаше да спори, изслушваше, но аргументите му и тезите му бяха железни. Страдаше от липсата на почтеност на хората около себе си.

Въпрос: Как бихте го определили с една дума?

Отговор: Нематериален човек. Знаете ли, че той имаше един апартамент в „Младост“, преди да стане президент, а излезе от президентството без нищо и сега дъщеря му Станка си живее в оня апартамент. За корупция при него не можеше да се говори, дори да се мисли. Той можеше да изкара деня само с една филийка хляб и малко вода.

Въпрос: Вие лично имали ли контакти и в президентството?

Отговор: Бил съм на формални и неформални срещи и в президентството и неведнъж съм нощувал в държавната вила в Бояна. Там съм спал в спалнята на Людмила Живкова. По това време много общувахме с д-р Желев. Спомням си, че е идвал тогавашният командващ Трета армия генерал Тотомиров и други представители на Сливен. Изобщо д-р Желев и като президент, и след това имаше едно много положително отношение към Сливен и региона, винаги е помагал с каквото може.

Въпрос: Най-яркият Ви спомен от президента Желев?

Отговор: Веднъж го чакахме на летището, той се прибираше от Франция. София вреше и кипеше. Имаше голям митинг между Народното събрание и тогавашния хотел „София“. Шефът на НСО – ген. Владимиров поиска президентът да се прибере направо в Бояна, но Желю Желев отказа – яви се на митинга, говори и успя да успокои напрежението. Нея вечер беше много замислен и отказа да вечеря с нас.

Въпрос: А, по това време за какво си говорихте?

Отговор: Тогава политическата обстановка бе много напрегната и буквално ежедневно имаше събития, по които той трябва да вземе отношение. Изумявах се от това как умееше да балансира, но да отстоява своите тези. Един път си позволих да споделя с него, че не съм съгласен с действията му – ставаше въпрос за признаването на Македония. За всичко друго обаче, съм го подкрепял. Д-р Желев беше изключително привързан към семейството си. Много тежко преживя загубата на едната си дъщеря, а по-късно изключително трудно преживя смъртта на съпругата си Мария, към която той бе много привързан.

Въпрос: Защо той се съгласи на първични избори през 1996 година? Не знаеше ли, че е много вероятно да загуби от Петър Стоянов?

Отговор: В основата на неговата загуба беше пресконференцията, останала в историята като „Боянските ливади“. Тогава д-р Желев публично застана против крайните действия на СДС.

Въпрос: Вие лично като какъв ще го запомните?

Отговор: За мен той е Баща на българската демокрация. Най-народният човек, който някога е имал власт в България. Името му и делото му трябва да се изучават от нашите наследници.

 

Георги Мангинов

Предишна В КОТЕЛ ЗАДЪРЖАХА ШОФЬОР, УПОТРЕБИЛ АЛКОХОЛ
Следваща ЕПИДЕМИОЛОГИЧНАТА ОБСТАНОВКА В ОБЛАСТТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРИП И ОРЗ КЪМ 03.02.2025г.

За автора

Може да харесате още

Коментари и интервюта

ДЕНЯТ, В КОЙТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПИХ КАФЕ

Центърът на Вашингтон е строго охранявана крепост, оградена с бодлива тел и заобиколена от 25 000 войници от Националната гвардия. Така изглежда столицата на САЩ преди встъпването в длъжност на

Коментари и интервюта

ЗАВРЪЩАНЕТО НА МУСТАФА

„Аллах те изпраща“. С тези думи ме посрещаше Мустафа в Истанбул  през далечната 1990 г. По това време в най-големия турски град избухваха бомби, като следствие от течащата война в

Коментари и интервюта

ВРЕМЕ Е ЗА ИЗБОР

Беше 1997 година. Гладна година. България чакаше едни 100 милиона долара от Международния валутен фонд. Ако не дойдеха, финансовата система на страната рухваше. Тогава се срещнах с бившия генерален директор