АТАНАС ЗАФИРОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНА В 47-ОТО НС, ПРЕД „ТРУД“: ЗАД ПОДКЛАЖДАНЕТО НА КОНФЛИКТ В УКРАЙНА СТОЯТ ОГРОМНИ ФИНАНСОВИ ИНТЕРЕСИ

АТАНАС ЗАФИРОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНА В 47-ОТО НС, ПРЕД „ТРУД“: ЗАД ПОДКЛАЖДАНЕТО НА КОНФЛИКТ В УКРАЙНА СТОЯТ ОГРОМНИ ФИНАНСОВИ ИНТЕРЕСИ

Ескалацията на говоренето, че военен конфликт между Украйна и Русия е повече от възможен, се показва през последните дни в стотици информации. Совалките на държавните лидери до Москва и Киев подхранват страховитите заглавия, а на този фон у нас президентът Румен Радев свика и Консултативния съвет за национална сигурност. Кой е големият губещ от повишаването на напрежението и може ли да се разчита още на дипломатическите средства, питам Атанас Зафиров, председател на парламентарната комисия по отбрана в 47-ото Народно събрание.

 

– Изкуствено се нагнетява напрежение около Украйна, бяхте казал буквално преди дни, господин Зафиров. Все още ли мислите така, а ако да – то кой има интерес от подобно говорене? Защо във всяко второ заглавие и репортаж в медиите вече присъства и думата „война“? А на фона на икономическа и финансова криза все по- често се казва и „търсете парите“ като причина?

– Постоянното говорене по темата, в което за съжаление се включиха и сериозни медии, наистина успя да постигне определени цели. В масовото съзнание вече като че ли се прие за нормално и очаквано напрежението между Русия и Украйна да прерастне във въоръжен конфликт. А в същото време няма нито една директна заявка за подобно развитие, напротив – дипломатите и политиците и от двете страни отричат каквото и да е намерение за военни действия. И тогава на помощ в обяснението идва точно фразата, която се съдържа в последната част на въпроса Ви – „търсете парите“. Всъщност, зад фасадата на този на практика подклаждан конфликт, наистина стоят огромни финансови интереси – от една страна военнопромишления комплекс в световен мащаб преживява невиждан разцвет, съизмерим с годините на Студената война – например, Украйна само в последната година увеличи военните си разходи с милиард и половина долара, достигайки немислимите преди години 11,3 млрд. щ. д, като този процес върви във всички страни от региона, а знаем кои държави са основните производители и доставчици на оръжие. От другата страна на монетата е резкият скок на цената на енергоносителите и въглеводородите, което по един парадоксален начин прави печеливши и двете глобални сили, ангажирани в този на пръв поглед необясним конфликт, доколкото касае нации много близки по религия, език, манталитет, история и духовност. И съм сигурен, че и Вие без да визирате конкретно кризата в Източна Украйна ме питате точно за тази точка на напрежение, макар че в света има не по- малко горещи такива – без да ги степенувам – Тайван, Йемен, Иран, Сирия, Афганистан, Либия, Палестина, Северна Корея. Наличието на значително българско население в Украйна и близостта на конфликта, разбира се ни кара да сме особено чувствителни по темата, но това не променя реалната му тежест в световен мащаб, ето защо аз продължавам да смятам, че с преекспонирането му се целят други, в т. ч. и вътрешнополитически цели. Когато те плашат от сутрин до вечер с най- страшното – войната, някак си забравяш, че си беден, болен и гладен и има една група от хора, които са виновни, че са те довели до това състояние.

 

– Изчерпани ли са вече методите на дипломацията от европейските и световните лидери или все още преговорите нямат алтернатива, както и генералният секретар Гутериш каза в понеделник вечерта след разговорите си с външните министри на Русия и Украйна?
– Категорично не са изчерпани, но се създава впечатление, че някой пречи на дипломатите да си свършат качествено работата. Основната заплаха идва от наличието на множество паравоенни и въоръжени групировки с неясен статут, откъдето могат да се очакват асиметрични действия и провокации, което наистина би могло да запали искрата на един по- сериозен сблъсък. Въпреки това, смятам, че до мащабен военен конфликт няма да се стигне, още по- малко до глобален такъв.

 

– Смятате ли, че ако Европейският съюз имаше своя отбранителна доктрина, обща европейска армия, щеше да се допусне този тънък лед на пропагандата, по който в момента стъпват държавните глави от европейските столици?
– Европейският съюз безспорно е големият губещ до момента от конфликта, който руши крехкото доверие на европейските граждани в способността на съюза да бъде глобален актьор на голямата геополитическа сцена. Със сигурност липсата на обща европейска армия е един от факторите за това. ЕС има обща стратегия за сигурност, приета преди близо 20 години, но кризи като сегашната показват несъвършенствата на съюза и нуждата от дълбоки реформи, в т. ч. в сектор сигурност и външна политика.

 

– България е твърде близо до една от най- чувствителните точки в света в момента. Политическо или дипломатическо трябва да бъде решението ни за това дали страната ни ще бъде част от това „дългосрочно разполагане на допълнителни бойни групи в черноморските страни- членки“, по думите на Столтенберг? 
– Преди всичко трябва да бъде национално отговорно. България трябва да декларира ясно, че български войници няма да участват по никакъв начин в нападателни войни на чужда територия, а страната ни ще остане зона свободна от ядрено оръжие. В същото време, в изпълнение на поетите от страната съюзнически ангажименти в НАТО и поставените за изпълнение от съюза цели за способности, българските въоръжени сили биха могли пълноценно да се възползват от съюзническа подкрепа в попълването на определени дефицити в отбранителните способности на българската армия, но при ясни правила, българско командване и точен времеви разчет. Съвместното патрулиране на съюзнически изтребители и български такива в мисията по охрана на българското въздушно пространство Еър полисинг е един добър пример за такова сътрудничество. Друг е въпросът, кой доведе българските въоръжени сили до незавидното състояние в което се намират в момента и кой ще понесе отговорност за това. Българската политическа класа от последните 25 години трябва много да се срамува за водената политика в сектор отбрана!

 

– Допускате ли натиск отвън по различни канали върху властите в страната ни да сме проактивни като равноправни членове на НАТО? Кои са най- големите рискове пред страната ни? 
– Няма нужда от натиск – ако България не е активен член на Алианса, няма как да очакваме реципрочност в защитата на националните ни интереси и сигурността на страната. Друг е въпросът да не бъдем вечният съгласяващ се с големите донори на сигурност когато видимо са засегнати национални интереси, или ни се поставят неизпълними условия. Неслучайно НАТО е организация, в която решенията се вземат с консенсус, така че гласът и на най- малките да бъде чут, стига да има смели и отговорни политици, които да могат да показват характер и национално самочувствие. Що се отнася до рисковете пред страната – милитаризацията на Черноморския регион, засилващите се процеси на милитаризация на Балканите, хибридните рискове и заплахи, тероризмът в глобален мащаб и опасността от проникване на радикални елементи в страната, заплахата от миграционен натиск, опасността от прекъсване на веригата на енергийните доставки, изграждането на конкурентна транспортна инфраструктура – това са все неща, които трябва да бъдат на вниманието на българските власти, а българското общество да бъде адекватно информирано и защитено по най- добрия начин. Искам да обърна специално внимание и на рисковете пред българските етнически общности в Република Молдова и Украйна, където влошената социално- икономическа ситуация удря жестоко по жизнения стандарт и условията на живот на нашите сънародници. Евентуален, макар и локален военен конфликт допълнително би усложнил положението на българите в Източна Украйна.

 

– Разнородната четворна коалиция в която и от БСП участвате е на по- малко от сто дни, но вече има прогнози, че предсрочни избори ще има още тази година, а „оптимистичният вариант“ за живота u са местните избори догодина. По- сложна ли се оказа комуникацията между формациите, отколкото очаквахте?
– Напротив, даже се оказа по- лесна. Имаме ясно разписани коалиционни приоритети, механизъм на действие и съгласовка, до момента нещата вървят в правилната посока. Следващата седмица бюджетът влиза на второ четене – ако преминем успешно това първо и наистина трудно за стиковка четирипартийно предизвикателство, всички „оптимисти“ за които говорите, ще трябва чинно да изчакат следващите редовни избори след четири години. Безобразията на предишното управление трябва да бъдат извадени и документирани пред българското общество, виновните да понесат своите наказания и едва тогава ще мислим за избори. Няма кой друг освен нас да свърши тази работа.

 

– Веднага след извънредното заседание на 50- ия конгрес на БСП започнахте срещи в страната. За вътрешнопартийна мобилизация или за тестване на настроенията сред хората ви – дали разочарованието от кабинета не идва твърде бързо?
– На тези срещи запознаваме нашите членове и симпатизанти с участието на БСП в управлението и непосредствените задачи пред кабинета и парламентарната група.

Партията вече реално се готви за следващото предизвикателство – местните избори след по- малко от година и половина. Удовлетворен съм, че хората разбират активите и пасивите от участието на БСП в управлението на страната, дават своите препоръки към народните представители и министрите и очакват изпълнение на предизборните ни ангажименти, отчитайки сложността на сформираната коалиция, като в същото време изразяват твърда и непримирима позиция срещу деструктивното говорене и настояват за единство и консолидация на партията.

 

– Ще осъмнем ли с нов, политически проект някоя сутрин, така, както стана с проекта на доскорошните служебни министри на президента Румен Радев, а сега премиер и вицепремиер – Кирил Петков и Асен Василев? Впрочем, изчислихте ли колко гласа от левицата са прелети към „Продължаваме промяната“ заради подривни действия на ваши, дори и бивши членове на БСП?
– Не е тайна, че публични лица на партията работиха на последните три избора срещу БСП и в организационен и в имиджов план. Това безспорно даде отражение на резултата ни, но да броим изгубени гласове и да се връщаме назад няма смисъл. Добре е, че това се разбира не само от ръководството, но и от огромната част партийни членове и затова неслучайно те, чрез своите делегати дадоха своя вот на доверие на председателя Корнелия Нинова на заседанието на конгреса преди месец. Дали ще има нов, ляв политически проект аз не зная, но ако има, знам как ще завърши – ако въобще стигне до избори ще се бори за няколкото хиляди гласа на отцепниците от БСП, които вече изчезнаха от политическата сцена. Аз се радвам, че БСП получи своя шанс да покаже чрез своите министри възможното различно лице на едно управление, вярвам в реформаторската воля на кабинета, в социалната държава, в нейната сила да се пребори с мафията и белите якички и знам, че това няма как да не бъде отчетено от българските избиратели.

 

– С каква вътрешна нагласа влязохте на Консултативния съвет по национална сигурност?
– Аз изпитвам огромен респект към българските институции и държавността. КСНС е мястото, където политикът може да влезе като такъв и да излезе като държавник. Партийните страсти и идеологически различия нямат място на такъв форум – тук водещ е националния интерес. С такава нагласа влязох и това е моделът и начинът на работа, който се опитвам да налагам и в парламентарната комисия по отбрана.

Нашият гост
Атанас Зафиров е роден на 29 септември 1971 година в Бургас. Завършил е “Национална сигурност и отбрана” във Военна академия “Георги С. Раковски”, преди това български език, история и финанси във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Има специализации по политология и политически мениджмънт в Нов български университет, Българското училище за политика и Московската школа за политически изследвания. Бил е депутат от БСП в няколко парламента. Председател на парламентарната комисия по отбрана в 46-ото и 47-ото Народно събрание. Зам.-председател на БСП по коалиционната политика. Владее английски и руски език.

 

Биляна Веселинова

 

Предишна МЕДИЦИНСКИ ХЕЛИКОПТЕРИ НА US АРМИЯТА ПРАВЯТ ТРЕНИРОВЪЧНИ ПОЛЕТИ НАД СЛИВЕН
Следваща ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: ПРЕДЛАГАМЕ НАМАЛЯВАНЕ НА ДДС ЗА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ НА 9% И НУЛЕВА СТАВКА ЗА ЗЪРНОТО ДО 2025 ГОДИНА

За автора

Може да харесате още

Новини Сливен

БУМ НА САМОУБИЙСТВА В СЛИВЕН

Пролетта отпуши истински бум на самоубийства в Сливен. Само за едно денонощие миналата седмица в града е имало четири самоубийства. Две от тях са обесвания, едно е самопрострелване, а четвъртия

Новини Сливен

ДВАМА МЛАДЕЖИ СА ЗАДЪРЖАНИ В ЦЕНТЪРА НА НОВА ЗАГОРА ЗА ПРИТЕЖАНИЕ НА МАРИХУАНА

Притежание на наркотици и други 34 нарушения са констатирани от полицейски служители при специализирана операция. Акцията е с цел противодействие на конвенционалната престъпност и е осъществена на 11 януари на

Новини Сливен

КАДЪР НА ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СМЕНИ Д-Р БОРОВА НАЧЕЛО НА ДБГ – СЛИВЕН

Инж. Бойка Карачивиева единодушно бе избрана за областен координатор на ПП „Движение България на гражданите“ в Сливен. Изборът направиха делегатите, избрани на общинските събрания на партията. Досегашният координатор д-р Нина