АРБОРИСТЪТ ДИМИТЪР ЗАХАРИЕВ: СПОРЕД МЕН ДЪРВОТО СИ ОТИВА
10.07.2018 2923 Прегледи

АРБОРИСТЪТ ДИМИТЪР ЗАХАРИЕВ: СПОРЕД МЕН ДЪРВОТО СИ ОТИВА

Такова е мнението на Димитър Захариев – първият и един от двамата в страната сертифицирани арбористи към Европейски съвет за арборизъм. Експертът по поддръжка на дървета в градска среда има европейски сертификати по арборизъм и бе в Сливен по покана на фондация „Стария бряст“.

Арбористите са обучени специалисти по поддръжката и грижата за дървета като отделни организми в градска среда. Думата „арборист“ идва от латинската дума Arbor – дърво, четем в Уикипедия. Дърветата в градска среда имат живот и проблеми, различни от тези в планините. За горите обикновено се грижат лесовъдите. Добрите арбористи са сертифицирани и преминали през специални квалификационни курсове.

„Според мен дървото си отива, ставаме свидетели на края на неговия жизнен цикъл – много дълъг, но всяко живо нещо има своя край – това е неговият“, категоричен е Димитър Захариев пред Радио Сливен Нет.

Що се отнася до точните години – единствено местните може да кажат и да бъде съдено само по исторически свидетелства, отговори той, във връзка със спор дали Европейското дърво за 2014 година е на 700 или на 1000 години. То вече кухо и не са съхранени вътре неговите пръстени, които да свидетелстват за възрастта му. „Интересно е, виждал съм сравнително тънки дървета, живели в тежки условия, които са много стари. И обратното – дебели дървета, живели в благоприятни условия, които са много млади за вида“, сподели пред наш репортер Захариев.

Стефан Стефанов, председател на фондация „Стария бряст“, коментира в тази връзка надписа, изсечен на каменната плоча до бряста, който указва възрастта му и напомни, че историческите източници датират дървото от преди хилядолетие, но „това вече отвежда въпроса към друга плоскост“.

С привързаността към дървото на местен жител, нашият репортер пита: „Могат ли да се предприемат спасителни мерки за Бряста?“.

Отговорът: „За мен състоянието на дървото е необратимо. Но е много важно да се спомене, че е необратимо от много време насам. При него процесите са много бавни, дори самото умиране може да отнеме до десетки години. Ставаме свидетели на финалния стадий“, заключи Захариев.

В случая със Стария бряст – с експертизата, която е съществувала в България към момента на полагане на грижите, това е било отпимума, който е можело да бъде направен, убеден е специалистът. По думите на Захариев, циментът, който е в настилката отстрани, не пречи на дървото, защото не е разкопавано навътре, не е влизал бетон, не са късани корени. Циментът, който е влизал в кухините на дървото, е спорно дали е ускорил умирането му или е забавил процеса, но самият факт, че са минали няколко десетки години след тази интервенция, означава, че самото действие е било с благоприятен характер. „Ако беше с негативен, щяхме да разберем само след година – две. В случая сте улучили благоприятната част на този риск“, каза още Димитър Захариев.

Според Стефан Стефанов, оттук нататък трябва да се надяваме умирането на Стария бряст да не е толкова бързо и да може годините му да са повече. Най-доброто е не да се махне това и механично да се сложи друго дърво на същото място, а по-скоро да бъде оставен дънерът и да се направи нещо красиво, което да показва и годините, за да бъде пак средищно място, сърцето на града. Защото и само парченце от него значи нещо за хората, убеден е Стефанов.

Арбористът Димитър Захариев сподели, че е видял и младото дърво, засадено от другата страна на общината в попската градина. „Неговото бъдеще зависи от нас самите. Колкото повече се грижим за него и не допуснем нашата енергия да угасне, както досега са полагани грижи за старото дърво и ще продължат  и за неговия наследник, толкова дървото ще бъде живо и здраво, но ако не се грижим – може съдбата му да бъде плачевна. Много е важно да се полагат експертни грижи. Дърветата в града ги адаптираме при нашите условия – в гората са си в естествените условия. Дърветата в града се различават от дърветата в гората и ние трябва да полагаме специални грижи, защото техните защитни механизми не са толкова ефективни в градска среда“, заяви Захариев.

Стефан Стефанов пък се надява да не са заразени семенца, които са в близост до Бряста, както и да е здрава младата фиданка, на която скоро бе поставен ръстомер. Стефанов припомни, че фиданки има и при бесарабските българи в Мелитопол, Украйна. Предстои да се засадят дръвчета – наследници на Стария бряст в Пловдив и Свети влас.

 

Радио Сливен Нет

Заглавие и снимка: Sliveninfo

Предишна МЪСК ПРИСТИГНА В ТАЙЛАНД СЪС СВОЯТА МИНИПОДВОДНИЦА
Следваща 19-ГОДИШЕН ШОФЬОР Е ЗАЛОВЕН ДА КАРА СЛЕД УПОТРЕБА НА НАРКОТИЦИ

За автора

Може да харесате още

Новини Сливен

НОВИ 8 С КОРОНАВИРУС В СЛИВЕН, БРОЙКАТА В ОБЛАСТТА ДОСТИГНА 243

Нови 8 души в Сливенска област са дали положителна проба за коронавирус, съобщават от МЗ. Така общата бройка на заразени в областта достигна 243. Ето какво съобщиха от министерството тази

Новини Сливен

90 НОВИ СЛУЧАЯ НА КОРОНАВИРУС В ОБЛАСТ СЛИВЕН

8082 са пациентите с COVID-19, които се лекуват в болница, с 278 повече за денонощие. В интензивни отделения са още 61 души, общият им брой е 670. Новите случаи са 4008,

Новини Сливен

ЕПИДЕМИЧНАТА ОБСТАНОВКА ПРЕЗ ПОСЛЕДНОТО ДЕНОНОЩИЕ В ОБЛАСТ СЛИВЕН

През последното денонощие в област Сливен са дигностицирани 45 нови болни с COVID-19, съобщиха от Областния кризисен щаб. Сред тях са учител и петима ученици от различни училища в областта.

0 коментара

Все още няма коментари!

Може да сте първият който коментира публикацията!

Остави коментар

4 − one =