АНТОНОВДЕН Е
17.01.2024 435 Прегледи

АНТОНОВДЕН Е

Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден.

Антоний Велики е роден около 251 г. в село близо до Йераклеопол, което се намира в Среден Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители.

На 18 годишна възраст младия Антоний остава сирак. Две години по-късно по примера на първите светци мъченици и той раздава своето имущество на бедните.

Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора,с които беседва с часове. Като изтичат тези двайсет години Св. Антоний се заселва в Писпир, който се намира на 30 км. от р. Нил. Неговият живот минава в молитва и проповед.

На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството.

Доживява до дълбока старост. Светецът умира на 105г. възраст на 17. І. 356г. Погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. Старите българи си представяли, че живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

Но на някои места се среща и варианта майстор и калфа. В много от древните религии е засвидетелствано божество, което е изобразявано като ковач. Обикновено хората, които го практикували в древността са шаманите ( жреците ). Те играели важна роля в древните общества.

Поради тази причина и Свети Антоний се счита за покровител на майсторите ковачи. Ковачеството е занаят, който има древен произход и в миналото е бил много разпространен по нашите земи.

В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя-ковачи. В Поповско празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия – Атанасовден тръгват по хората.

В Разградско, където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта – леля, има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата – „за лелята“, за „боля̀та“.

Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.

Предишна ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ
Следваща НАД 1 500 ЖИТЕЛИ НА СЛИВЕН ПРАЗНУВАТ НА АНТОНОВДЕН

За автора

Може да харесате още

Новини Сливен

ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ ЩЕ ПРЕДСТАВИ ПРАКТИКАТА ЗА РАБОТА ПО ОБХВАТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Областният управител  Чавдар Божурски бе поканен да представи пред колегите си от страната практиката на сливенската администрация, свързана с изпълнението на  механизма за обхват в образованието на  децата и учениците в задължителната предучилищна

Новини Сливен

ПРОКУРАТУРАТА ПОВДИГНА ОБВИНЕНИЕ СРЕЩУ МЪЖ ОТ СЛИВЕНСКОТО СЕЛО ГОРНО АЛЕКСАНДРОВО ЗА ПРЕПРАВЯНЕ НА ИЗБОРНИ РЕЗУЛТАТИ

Повдигнато е обвинение срещу член на секционна избирателна комисия в сливенското село Горно Александрово за преправяне на изборни резултати. Това съобщи за БТА говорителят на Районната прокуратура Катя Стаменова. Мъжът

Новини Сливен

Д-Р СЪБИНА ПЕТКАНСКА: НА БЪЛГАРИЯ И Е НУЖЕН СЕРИОЗЕН РЕМОНТ НА СТРУКТУРАТА НА ТРИТЕ ВЛАСТИ

Д-р Събина Петканска е в БСП от 1995 г., когато е едва 19-годишна. Бивш общински съветник, кандидат за депутат по време на последните парламентарни избори, на които бе трета и