АМЕРИКАНСКО ИЗДАНИЕ ПУБЛИКУВА СТИХОВЕ НА УЧЕНИЧКА ОТ ПМГ „ДОБРИ ЧИНТУЛОВ“ – СЛИВЕН

Евгения Георгиева от 11.в клас е един от авторите в американския антологичен сборник „The Stars Weep too“ („Звездите също плачат“), издаден преди броени седмици. Евгения е представена в сборника под псевдонима Axelle Dean King с десет свои творби –  “Deathly calm”, “Perhabs”, “Death by Daffodils”, “It’s 10:38 And I Just Walked Past Your Grave”, “The Half-Daughter”, “25:52”, “Here Still”, “River”, “Thought”, “As hope dies”.

Издателят на сборника Алекс Силвиъс обединява творческите търсения на около 20 автори под мотото: „Звездите също плачат, докато ни гледат как се губим в бързия поток на живота. Тази колекция от творби е завръщане към началната муза на цялото ни изкуство; човечеството и природата и точката, където те се пресичат.“

Алекс Силвиъс, авторът на сборника, живее в Онтарио, Канада. Името му всъщност е псевдоним. Като издател (който е и автор в сборника) споделя ценностите на т. нар. инди култура (от independent – независим), която поставя приоритет върху творчески изяви и издания, необвързани с професионални или корпоративни издателства и организации. Изповядва разбирането, че „думите са пределно ясен начин за показване на емоция. Мога да разкрия много за себе си, без да е необходимо да виждам как хората реагират на това. Това означава, че мога да говоря за каквото си поискам и не трябва да се справям с реакциите лице в лице. По някаква причина това ме кара да обичам да пиша лична поезия.“

Творбите на Евгения, публикувани в сборника, носят особената естетика на един вглъбен в себе си свят. Мярката в усета за словото, съчетана със съзнанието за тленност и живот едновременно, изпълват стиховете и и ги превръщат в завършени фрагменти на преживяното. Всички творби на Евгения в сборника са на английски език. Тук предлагаме преводите на български език на две от тях.

Учител по английски език на Евгения в гимназията е Марияна Бонева.

***

Смъртно спокоен,
валсът на нощта
е небе, пропито с мъчение,
докато вехнем
и падаме.

Бавно.
Твърде бавно.
Като перата на
крилата, които никога не ни поникнаха.

Септември те иска…
И аз ще те дам,
ако трябва да си идеш,
но само ако Земята вземе и мене…

Падаме,
Все още падаме.

ПОЛУДЪЩЕРЯТА

Плисираната пола на мама,

Устни, увити около ръбчето на чаша за кафе.

Кой е в огледалото – аз или тя?

Коя съм в твоите очи?

Кървавата тъга
на една старица.

Шепоти, топящи се в пролетните ветрове.

Белезите по дланите ми разказват историите, които аз не мога.