АКТЬОРЪТ, КОЙТО ИСКА ДА КАЗВА ОТ СЦЕНАТА НЕЩО ВАЖНО

Младите в театъра: МАРИО ТОПАЛОВ – за Човещината, Истинското общуване и Социалната позиция на театралния човек. Гледайте Марио Топалов в първата му главна роля на 25 март, в пиесата на Сливенския драматичен театър „Хиляда и вторият“

Театралната магия се ражда, когато си професионално и по човешки искрен. Струва ми се, че Марио Топалов обича не себе си в театъра, а театъра в себе си. Жив, пластичен, артистичен, интуитивен, непосредствен, добър импровизатор и истински театрален манипулатор! Но смята за почтено да бъдеш първо човек, а после актьор, който има какво да каже от сцената.

На Марио Топалов просто му личи, че е от втория клас на проф. Ивайло Христов – най-прекрасният актьор и учител, когото познава. За да продължи в превъзходната степен на своето артистично битие, казва, че е роден през 1994 г., на най-хубавата дата в най-хубавия месец и в най-хубавата зодия – 15  ноември, „Скорпион“. Роден е и в най-хубавия град – София. Баща му е от Кърджали, майка му – от едно прекрасно село, близо до София, което се казва Курило. А дядо му живеел в Балкана, в село без име, което се наричало просто Махала. Три къщи с огромни семейства, обитаващи подножието на Стара планина! Марио – единствено дете, без братя и сестри, е щастлив, че е прекарал детството си там. Всяко лято до 12-годишна възраст, живее по три месеца при своите дядо и баба. В това китно място насред планината няма електричество, топла вода и единствената връзка с цивилизацията била … едно радио. Марио има своя чудесен спомен от 2002 г., когато, 8-годишен, слуша за първи път финала на Световното по футбол на радио и помни: мачът е Бразилия – Германия.

Завършва седми клас в 43-то ОУ „Христо Смирненски“ в София. След това, добил по незнайни пътеки афинитет към японската култура, записва в 18 СОУ „Уилям Гладстон“ паралелка с японски език. Сега от японския му е останало умението да каже до три изречения и да напише имената на хората на японски език, което е достатъчно, за да ги впечатли. В девети клас се записва в училищната театрална школа, с ръководител невероятната Любов Павлова – неговият пръв учител по театър. Театралното студио „Маска“ след време се мести да репетира в кинотеатър „Освобождение“ до Софийската жп гара. Веднага след завършването на 12-ти клас, кандидатства в театралната академия и влиза в класа на Ивайло Христов – тогава той е още доцент, а когато Марио отива във втори курс, става професор.

Пет-шест години след завършването на театралната академия, работи на свободна практика в независимия сектор. Занимава се и до днес с импровизационен театър. Участва в представления на театър „Нокс“ – театрално сдружение, сформирано от колеги от студентската скамейка – Стефан Зарев, който завършва в съседния клас на проф. Пламен Марков и Мария Панайотова, която завършва в предпоследния клас на голямата Снежина Танковска.

Играл е в Народния театър, в Театър 199, а в няколко театрални представления е озвучител. В театралната работилница „Сфумато“ се представя в едно от дипломните представления на класа от академията. „Януари“ от Йордан Радичков с режисьор Ованес Торосян смята за събитие в своя живот. Ованес Торосян е от класа на проф. Пламен Марков, с асистент Ивайло Христов. Печелят „Малък сезон“, играят го три години в „Сфумато“. В момента се занимава и с кабаретен театър. Кабаре театър създава внучката на Тодор Колев – Теодора Кулева, позната вече като мис Теди Гууд, защото е женена за англичанин. Тя е организатор на „Буум кабаре театър“ и Марио Топалов е част от него.

Преди да се отдаде на театъра, имал не една и две мечти. Бил непостоянен в изблиците си – днес решава да стане барабанист, следващата седмица иска да се занимава с готвене, с пиротехника, с химия, с физика, но всичко винаги било за по една седмица.

В театъра нещо го накарало да се влюби. Случайно, а може би не, първото представление, което гледал, било на неговия професор – „Ножица трепач“. „Направи ми впечатление тогава, че хората на сцената се слушаха. Наистина се слушаха и се чуваха. И някак си, всички се виждаха. Никой не оставаше затулен в ъгъла. Това е, което може би най-много ми харесва в театъра – че има едно истинско общуване.“ – И нищо, че това общуване надхвърля нормите на съвременния социален живот, в който за жалост нещата са катастрофални. – „В реалния живот – казва – рядко се чуваме, рядко се разбираме, рядко се съгласяваме. В театъра го има това общуване. Да гледаш един човек в очите и да му кажеш „Обичам те“, „Мразя те“ – и той да те чуе.“ – Това е, което го кара да се занимава с тази професия: „И едновременно, зрителите, които гледат, да видят, че хората на сцената се чуват. И се виждат. И никой от тях не е незначителен.“

През 2021-22 г. идва на кастинг в Сливен и става щатен артист в трупата. Първата му роля е в „Малкият Мук“, където Марио Топалов влиза в няколко образа с пластичност, сръчност и  артистизъм. Втората роля на сливенска сцена е първа главна роля в артистичната му кариера – ролята на Палача в спектакъла „Хиляда и вторият“ на Борис Априлов с режисьор Петър Денчев. Провокативният образ на палача Калот е предизвикателство. Актьорът иска да даде шанс на свободата и на живеенето вътре в текста. Марио Топалов „влиза в кожата“ на Калот енергично, многопланово и настойчиво търси, под маската на палача – човека, в един спектакъл, който иска да покаже проблемите на света през увеличителното стъкло на изкуството.

В Сливенския театър се чувства приятно и сигурно. Да си на щат в държавен театър е съвсем различно от доскорошната практика в независимия театър, където сам си редиш осветлението, сам си правиш маркетинга, защото едно представление трябва се продава. Сега е отдал цялата си вяра на абсолютно целия екип на сливенския театър, защото според него е важно актьори, технически служби, администрация, да бъдат един екип.

От своя учител Ивайло Христов, Марио Топалов е научил за театъра три важни неща. Първият път, когато събрал класа си, Ивайло Христов им казал: „Момчета и момичета, вижте, вие сте изтеглили късата клечка. Късметлиите са тези, които не са приети в академията. Моята работа е първо да ви направя хора. Пък след това, който иска, да става артист, актьор, няма значение. Важно е да имате в себе си Човещинка, да умеете да разбирате проблемите на другите хора.“

„Второто, на което ме научи, е да наблюдавам хората около мен. Повече да мълчиш, повече да гледаш. И да се учиш. Защото хората преживяват някакви неща и ти не можеш да разбереш какви са, ако не ги наблюдаваш. Да си малко като воайор в техния свят.

И третото … Веднъж ни каза: „Моля ви, никога, никога не излизайте на сцената без да ви пука! Винаги излизайте, защото има нещо важно да кажете! Излизайте със социалната си позиция като хора.“  – Но първо трябва да разбереш, че си човек, за да изградиш тази социална позиция и да излезеш.“

… “Смятам театъра за най-великата от всички форми на изкуството и за най-непосредствения начин, по който едно човешко същество може да сподели с друго, чувството за това какво е да си човек.” – признава дори великият присмехулник Оскар Уайлд.  А на сцената и шепотът от някоя пиеса, може да стане вик.

Щилияна ВАСИЛЕВА