АКТЬОРИТЕ ИВАЙЛО ГАНДЕВ И ДИМИТЪР МАРКОВ: „ЕЛАТЕ И ВИЖТЕ НЕЩО, КОЕТО ДРУГАДЕ НЕ БИ МОГЛО ДА СЕ ГЛЕДА“

Спектакълът „Козметика на врага“ от Амели Нотомб, който Драматичният театър представя на открито на 21 юли от 20,30 часа,  заслужава отличен не само за работата на режисьора Петър Денчев, но и на актьорите Ивайло Гандев и Димитър Марков, и на целия постановъчен екип. Това са впечатленията на театралното общество, което гледа представлението на Международния театрален фестивал „Славия 2020“ в Белград, а организаторите удостоиха Сливенския театър с почетна диплома и статуетка. Двамата актьори – изпълнители на главните роли са благодарни на съдбата за срещата си с Амели Нотомб и Петър Денчев, която им отваря вратата към една прецизна съвременна театрална работа и нов тип партньорство, в което се преоткриват.

Неуморен на сцената, Ивайло Гандев се справя с предизвикателството на огромен текст. Странният му герой е облечен в размъкнат шлифер, жълти маратонки и шарени чорапи. Той се опитва да завърже разговор на едно летище. Авторката, написала романа си в диалог, е вложила скрит смисъл в името му, ето какъв:

Ивайло Гандев: „Моят човек се казва Текстор Тексел. Той е холандец. Фамилията му Тексел е наименование на един холандски остров, където се е състояла последната битка от Втората световна война. А името му Текстор е препратка от Текст. Текстор е едно от многобройните малки имена на Гьоте. Това име носи по-силното значение. И, както казва Текстор Тексел на Жером Ангюст /изпълняван от Димитър Марков/: „Твоята версия е безмълвна. А моята версия слага субтитрите на онова, което ти искаш да направиш.“ Защо е така е загадката на представлението, което повдига завесата към тъмната страна на човека. То сваля козметиката, разкрасила неузнаваемо вътрешния враг в теб – този, който те обладава до степен,  в която губиш вяра в света и в бога.“

Героят Текстор не предизвиква приятни асоциации. Досаден е, яде хот дог, говори неспирно. И непрекъснато досажда на другия герой, пресъздаден точно и вярно като негова опозиция от Димитър Марков – 40-годишният Жером Ангюст, сериозен бизнесмен, с куфарче и вратовръзка, с лъскава и привлекателна външност. Какво отключва у него досадникът Текстор Тексел?

Димитър Марков: „Моят образ е почти трагедиен, въпреки че в драматизацията не присъстват класическите компоненти на трагедията. От самото начало не е ясно от какво бяга Жером Ангюст. Това става ясно в хода на действието и сблъсъкът е драматичен. Това е една история за бягството от собствените ти първични импулси, които, колкото повече се потискат от човека, толкова повече избуяват и в един момент избухват в нещо много страшно. То се е случило в миналото. По някакъв психологически феномен героят ми е успял да ги забрави и скрие и от самия себе си. И чак след 10 години научава някои неща за самия себе си. Материалът е интересен, с много обрати. Разказва за това, че колкото и умело да се опиташ да прикриеш някакво свое ужасно деяние и да избягаш от наказанието, съдбата те застига. “

• Какво стои в основата на вашия прочит?

Според Ивайло Гандев: „ Жената. Много неща има в пиесата, става въпрос за любовта в по-правилните или по-изкривени разбирания, за приятелство, за едни по-дълбоки търсения в човешката същност – кой в кого живее, кой какво се опитва да извади от себе си на показ, как се представя пред другите, как понася непосилната лекота на битието – неща, адекватни за нашето време. Ние отделяме все по-малко време на емоциите, на чувствата си, някак си ги обграждаме с повече мисли, което ни пречи да чувстваме реално и да се изразяваме естествено, а стоим зад някакви маски и образи, които сме си изградили, прикривайки същността си, желанията и емоциите си, което в един момент води до много по-страшни неща. Интимният свят на съвременния човек е доста скрит.  „Сладострастието е върховната цел на живота.“ – Тази реплика на моя герой е отправна точка към онова, което трябва да свърша на сцената. Колкото и цинично, грозно, неморално да звучи, истината е, че 99 процента от човечеството се стреми към това. Жена е причина и за Троянската война.

–             Кои са актьорските провокации?

Според Димитър Марков: „ Жанрът е психологическа драма, изградена в диалог между двама души, които са през цялото време на сцената. Като начин на работа е много интересно. Ролята ми е много интересна, тъй като самият персонаж предполага едни доста по-елегантни и изтънчени средства от обичайните при мен. Има вътрешна динамика в образа. Става дума за човек, който работи в сферата на продажбите, което за мен като житейска практика е доста далечно. Но всичко това от друга страна ме привлече, защото никога не съм правил нещо такова. Работим с интересен млад режисьор – интелигентен, начетен, много знаещ и в негово лице аз срещнах съмишленик. Това беше много важно обстоятелство. Когато се събрахме тримата, се оказа, че говорим на един език и много лесно се разбираме, което не винаги се случва. Голямото предизвикателство е, че представлението трябва да бъде изградено с много голямо сработване между екипа и най-вече с колегата Ивайло Гандев.

„Залагаме на интересната и с много внезапни обрати интрига, на динамичния и неочакван прочит, на интересния жанр – това е нещо, което според мен никъде не би могло да се гледа. – подчертава Димитър Марков. – Това е една история, в която не е ясно кой е добрия и кой е лошия…“

„Елате и вижте! – е поканата на Ивайло Гандев. – Какво сме готови да скрием, за да оправдаем себе си? Какво сме готови да прекрачим? Хората, които дойдат да гледат, няма да са в никакъв случай разочаровани.“

Щилияна ВАСИЛЕВА