АКАД. Д-Р ИВАНКА ДЕНЕВА – С РАЗМИСЛИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПО-НАТАТЪШНАТА СЪДБА НА ИСТОРИЧЕСКОТО ДЪРВО „СТАР БРЯСТ”

Неизменният ход на Времето ни лишава от скъпи достояния на сърцето – и сред тях в недалечно бъдеще – и от сакралното за сливенци дърво „Стар бряст”… По-скоро, сляло се с „вечното движение”, то, като природен и исторически феномен – еманация на памет и култура, подкрепя адекватно и се слива, според мене, с Платоновото схващане за Времето, като „подвижен образ на вечността”… Възвишаващо се столетия на сливенска земя, опоетизирано от възторжените пера на регионални и национални автори , то достолепният стопанин, е приютявало под ствола си и съпреживяло голямата народна мъка за синовете и радостта от Освобождението; гълчавата на деня и огорчението от делата на рушители, но и надеждите на градителите за обновление на живота…

Затова приглушено или по-шумно, не секват вече години общественият дебат и разговорите на сливенци за съдбата на този вековен свидетел на разломни исторически събития и „разделни времена”. Дали съвременниците днес ще бъдат мъдри в своето решение за собствената му участ?!, е реторичният въпрос и тревога на съгражданите ни и управленците на Сливен. И грижата не се свежда единствено до намиране на най-оптималното решение за подобряване на „градската среда под часовника”, т. е. в центъра на града, каквито са възжеланията и подозренията на някои. Всъщност, това също не е маловажен или за пренебрегване проблем, тъй като „обектът” на дискусията се ситуира и обитава пространство редом/сред старинните и знакови сгради на града: тази на Общината, (с най-високата часовникова кула, 1936 г.), както и сред красивите творения на къщите – част от архитектурното богатство на Сливен, поместили днес в залите Регионалния исторически музей, Регионалната библиотека, Художествената галерия и др. и създаващи художествената атмосфера, в която дълги години туптеше живо – чрез срещите на сливенци там, и сърцето на града – Старият бряст… Това е и отговорността за по-нататъшната съдба/следа от светиня, натоварена със свидни исторически конотации, чието битие ще продължава с въздействието си и в настоящето, и утре… Защото основателно „Старият бряст” може да бъде назован „светилник от/на миналото и днешния ден”. Никой не се съмнява в уникалността на природния феномен да издържи живот в продължение на столетия; всички се прекланяме и пред стоицизма на този ням свидетел на живота в няколко „епохи”… И като наследници на предци и минало, не можем с лека ръка да вземем важното историческо решение, за което ще ни съдят и потомците ни… А трудността произлиза от обстоятелството да се намерят адекватните подходи съобразно същността му на феномен, синтезиращ многофункционални стойности: природни дадености, история и памет. Затова считам, че и самите действия следва да бъдат поливалентни и именно – с прилагане на ответните подходи в тези именно изброени по-горе направления/характеристики и съобразно статута на дървото, (признато за защитен вид), а във Времето – своеобразен „жив паметник на вечността”…

Благодарейки на община Сливен за избирането ми като „културен посланик” на града в конкурса „Старият бряст” – Европейско дърво, 2014 г.” заедно с други личности, както и пресъздавала го в романа си „Кръстопъти и ветрове”, изразявам пристрастие към по-нататъшната му участ днес, затова откликвам и на решението на общината за повдигане/развитие на обществен дебат по темата – за предложения на конкурсен принцип, както бе оповестено в публикация преди време. Вижданията ми да се считат като част от общата ни грижа да се намерят и осъществят практически по-нататъшни адекватни действия по този въпрос с голяма обществена важност.

НЯКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ И АВТОРСКИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ на акад. д-р Иванка Денева:

а/ предлагам процедурата по взимане и реализацията на решенията за бъдещата съдба на Стария бряст да премине през следните етапи:

• на I-ви етап – избор от комисия на автора с най-обоснованите, целесъобразни и практически приложими подходи, техники и действия във времето – на конкурсен принцип;
• II-ри етап – условно наречен от мене „консервационен етап”: обработка на част от дървото и запазването му за експониране в автентичен вид и на подходящо място/зала;
• III –ти етап: творческо-изпълнителски период – времето на изработване на самата СКУЛПТУРА от колегия специалисти – автори на проекта й, както и на сътворяването – след подходящ избор на основен метал, както и на покриващата смес.

б/ считам, че ще бъде нецелесъобразно решението да се издяла скулптура на тръбач от дървото с прогнила дървесина, недостатъчна не само като „здрава част” и количество, но и обработвана/”бетонирана” в различно време с не една и две „укрепващи смеси”. Несъмнено, тръбачът на революцията на кон е сливенски символ, но той се отдалечава от „визуалния образ на вековното дърво”, който основно е търсен. Внушението на една издялана скулптура от полуразрушените ствол/клони ще има същото въздействие като самото дърво – днес: тя ще почернее под дъжда и снега, ще бъде отново нетрайна и временна…

в/ затова предлагам да се обработи художествено най-цялостната и запазена част от дървото „Старият бряст”, която да се експонира в Регионалния исторически музей – Сливен, с подходящ надпис на български и английски езици и с обширни данни за: вида му, годините на съществуване, участие и свидетелството на историческите събития; принадлежността му към Магна силва булгарика, избирането му за „Европейско дърво-2014 г.” и други негови „биографични характеристики”. Така ще бъдат постигнати не само целите и „дирите на паметта”, но и тези на възпитанието на подрастващите в националните ценности, като посетителите ще виждат „в натура” изложената част от вековното дърво в оригиналния му изглед, цвят, грапавина на кората и т.н. – при посещение на туристически групи, провеждане на „уроци по родолюбие” и история от учащи се и други форми. Целесъобразно е и поръчение към учащите да подхванат движение/дейност по събиране и издирване на всички ценни допълнителни сведения, източници и материали за историческото дърво, поддържащи жива пътеката на днешните поколения към светинята – за продължаване на паметта за нея във времето, като учебните и културните институти организират периодично и научни конференции и семинари за учени; за ученици и интересуващи се от сливенската история и минало, люде;

г/ предлагам да се обяви национален конкурс между творци-майстори на металопластика, за изработване на метална скулптура (от „твърд метал”) на САМОТО ДЪРВО не в реални, но в достатъчно ВИСОКИ и представителни размери. Автентичното излъчване на творбата да бъде постигнато чрез работа по фотоси (снимков материал) на Стария бряст от периода на най-добрия му изглед. Ако повърхността на творението се покрие с „медна смес” – от времето и окислителните процеси на природните стихии (дъжд, сняг) скулптурата ще добие „зелен цвят”, който ще се слива органично с вече вкоренената трайна растителност около ствола на дървото. Така ще се създаде ЕДИННО ВЪЗДЕЙСТВИЕ на металното произведение и околната среда; ще се избегне създаване от прогнило дърво на временна скулптура, както и черният й цвят; чрез „твърдия метал” НОВАТА СКУЛПТУРА ще има по-дълъг живот, а със силуета си ще напомня на сливенци и за реалното дърво, скъпо на сърцата…

Изразявам надежда горните, предложени в публичното пространство виждания, систематизирани и конкретни в поетапното си изпълнение, да бъдат полезни в обсъждането и решаването на проблема за по-нататъшното битие във времето на Стария бряст…