АКАДЕМИК ИВАНКА ДЕНЕВА ОТ СЛИВЕН – С УЧАСТИЕ В ОБЩЕСТВЕНАТА ПОЛЕМИКА ЗА НИКОЛА ВАПЦАРОВ

И в новия брой 2/2022 г. на сп. „Летописи” са включени изследвания на членовете на Българската академия на науките и изкуствата, актуални на повика на Времето и темите на обществото. С болка главният редактор на изданието, акад. д-р М. Каменова, сочи в обръщението си тревожните линии на разделение между българите, водачите им и властващия национален нихилизъм, разкриващ неумение за народополезна дейност в името на истинските ценности: народ, свобода, демокрация. Темата за нуждата от единение, като залог за успеха, е представена вълнуващо и в старинния притчов сказ-обръщение към членовете на Академията от председателя й, акад. Р. Леонидов – чрез ролята на „духохранилището ни – Денят на народните будители”.

В раздел „Наука” акад. проф. д-р Светослав Мартинов разкрива процесите на „индикация, идентификация и диференциация на коксиели и рикетсии чрез полимеразни верижни реакции”. Приложението на „равновесни математически модели в пазарната икономика” е изследвано от акад. проф. д-р Борис Михайлов. Същността на „ценностите като иреални (априорни) и като действителни” е показана в труда на акад. проф. д-р Георги Фотев. Акад. проф. д-р Трендафил Митев проследява битието на „първите български буквари в Америка.”

Раздел „Изкуство – Литература” в бр. 2 на сп. „Летописи” запознава читателите с щрихи от творческата биография и разностранната дейност на акад. Румен Леонидов – изтъкнат български поет, публицист, издател и журналист: личност с многопластови търсения и духовни пориви. Разделът започва с известното му есе „Уплашеният, малкият и нищожният човек”, прието с адмирации в 2014 г. на Фестивала на поезията във Виница, Словения – и актуално и днес. Умението на акад. Йордан Каменов (зам. гл. редактор) да изследва задълбочено не само явленията от литературната история, но и тези от съвременността, го насочва към обоснована с документи изразена позиция на несъгласие с основни тези на журналиста и историк д-р Горан Благоев, изведени в „Откритото (му) писмо до президента на Република България” – по повод 80-г. от разстрела на поета Н. Вапцаров. Сп. „Летописи” публикува в броя както писмото на Благоев, така и възгледите на акад. Каменов по проблема за идеите и поетическото наследство на твореца Вапцаров.

Членът на редакционната колегия на сп. „ Летописи” акад. д-р Иванка Денева участва в броя с неизследваната тема „Човекът: себеосъществяване, идеал и утопия в поезията на Никола Вапцаров”. В подхода към нея е отчетен фактът, че при властващия в обществото ни нихилистичен подход към личности и събития, непризнателната памет отрече,(главно в политическото говорене и по „извънлитературни съображения”), приносите на знакови личности в изкуството и културата, сред които – и на корифеите на перото Ив. Вазов и Хр.Ботев; не пощади и духовния свят на „Огняроинтелигента”. Авторката изразява твърдение, че различните системи на устройство – монархическата и тоталитарната – всяка в свое време, са използвали Вапцаров еднакво манипулативно за своите цели, провиждайки го като „певец на рушителните елементи” и „служещия на чужда държава” (nървата) или като „емблематичния поет на светлия идеал и бъдеще”(втората система.) Всъщност, разкривайки мизерното битие на народа и условията на наемния труд, неговият лирически герой зове и насочва събратята си към високите цели на по-достойния живот в един по-съвършен, свят: според мене – повече този на мечтата, желанията и бляна. Идеала, който изповядват, ( в т.ч. и поетическия) авторът и лирическият му герой, е красив, романтичен, но и твърде ефимерен; изявява, обаче, своята хуманистична същност, въпиещ благото на много хора и реформиране на обществото. Тежненията им в дейността и поетическото творчество са подчинени на алтруистични идеи и цели – за жалост, твърде утопични… А в руслото на жаждата и стремленията към бъдещето на един желан, по-съвършен свят не бива да забравяме, че „…утопията цели премахване на отношенията на господство и подчинение и оттам – на неравенството в разпределение на благата”. Историческият ход сочи, обаче, че след 1944 г. държавната машина на управление стори доста неуспешни опити в „периода на развития социализъм” да претвори изконната мечта на Човека за „равно разпределение на общото” и за „премахване на частната собственост”: на дело новите властници сториха експроприираните богатства свое притежание, а за непокорните подготвиха „лагери за превъзпитание”…

В брой 2 акад. М. Кадиев представя постиженията на изследователката и поетеса Ваня Ангелова, многобройните й творчески награди и последната – „Гран при”, за лирическата й книга, посветена на Сергей Есенин, (с приложени строфи от нея.). В раздела акад. д-р М. Каменова разкрива многопластовия свят на проф. Боян Пенев, като „забележителен литературен критик и историк,” с чието изследване – „Автобиографията на Софроний Врачански”, читателите се и запознават. Те научават сведения и за творческия път в различни сфери на изява на доп. член на Академията Крася Титянова, както ще прочетат и нейни стихове. Акад. проф. Петър Петров представя пътя на първата жена-психоаналитик Лу Саломе, (приета в кръга на З. Фройд ) – във „Встъпително есе към книгата „Еротика и любов по Фройд” от авторката. Приложени са и два откъса от книгата на акад. проф. д-р Венко Александров – за Моцарт и Антонио Салиери (от кн. „Моцарт 265 години – през погледа на един лекар”.

В броя са почетени и кръгли годишнини от рождението на видни членове на Академията: акад. проф. д-р Надка Бояджиева, в интервю с нея; на архитект акад. проф. д-р Николай Тулешков, (награден с медал „Д-р Петър Берон”); акад. доц. д-р Митко Димитров и акад. Александър Балкански. Представени са също справки: за дейността на Театъра на словото, ръководен от акад. Й. Каменов, както и за изявите на членовете на Академията за годината.